АвторИлиян Стоянов

 

Определено е важно какъв телевизор имате. Но ако 90% от съдържанието, което гледате, е наистина телевизия, а не филми от Blu-ray например, още по-важно е какъв телевизионен сигнал стига до него. Истината е, че между различните технологии това да се случи, има доста големи разлики, и тези разлики се отразяват и на качеството и количеството на гледаното от вас съдържание. Не всяко HD е еднакво, както и думата „цифрово“ не означава автоматично максимално зашеметяваща картина. Предлагаме ви един подробен и задълбочен поглед върху детайлите на тази голяма тема.

Около правно-икономическите спорове между производители на телевизионно съдържание и доставчици на такова се шуми изключително много напоследък. На фона на споровете им се въртят в ефир и рекламни спотове за предстоящата цифровизация на ефирното разпространение на телевизионен сигнал. По тази причина решихме да опишем текущото състояние на „цифровизацията“ на доставянето на телевизионен сигнал на територията на страната.

В момента в България има няколко метода за доставка на цифров сигнал до крайния потребител, като определяща е носещата медия – сигнал по коаксиален кабел, сигнал от сателитен източник и сигнал от ефирен източник. Общото между тези три технологии е, че са обединени под общото наименование DVB (Digital Video Broadcasting).

 

DVB-T/DVB-T2

Да започнем от изключително актуалната напоследък технология DVB-T. Всички тв реклами за цифровизация в България се отнасят именно за технологията DVB-T. Към настоящия момент има два национални лиценза за оператори по тази технология. Двете компании „Хану Про“ и НУРТС оперират мултиплекси, в които технологично ще бъдат излъчвани 8 телевизионни канала със стандартна резолюция. Избраната технология за енкодиране на картина и звук е MPEG-4, като за видео ще се използва кодек h.264, същият, който се използва за енкодиране на картината и на носители като Blu-ray. Ако някога сте гледали видеофайл от youtube.com на мобилно устройство – смартфон или таблет, ще бъде лесно да придобиете представа за качеството, което избраната технология доставя. Опцията 480p в youtube.com е със сходно качество на картината и звука и с абсолютно същата технология, която мултиплексите използват за доставяне на сигнала до телевизионния приемник. В момента на територията на София оперират 3 мултиплекса. Два от тях са собственост на НУРТС, а третият е собственост на „Хану Про“.

Списъкът с телевизиите, излъчвани от НУРТС, е изключително кратък – TV7 и bTV, като каналите се повтарят по няколко пъти в мултиплекс. В мултиплекса на „Хану Про“ в София се гледат свободно канали като БНТ, ББТ, ТВ Европа, The Voice. Към текущия момент мултиплексът на „Хану Про“ изглежда малко по-добре настроен, като на канали като БНТ позволява приемането на допълнителни услуги като телетекст, както и възможността да се активират и деактивират субтитри и да се избират алтернативни езици. Трябва да се има предвид, че за да работят тези услуги, те трябва да бъдат осигурени от самия продуцент на съдържание, т.е. телевизиите, което към този момент не се прави от нито една българска телевизия. Технологично е възможно и излъчването на HD канали по технология DVB-T, като обаче това съкращава значително възможния им брой на 4, като дори биха могли да бъдат и само 3, ако HD каналите използват възможността да доставят различни аудио потоци и субтитри на различни езици. На този етап обявените планове на НУРТС не включват излъчване на HD канали през DVB-T технология.

Съществува и следващо поколение стандарт DVB-T2, който дава възможност за удвояване на излъчваните канали в мултиплекс. 16 SD канала или 8 HD. Технологията е нова, като някои от държавите, в които е въведена, са Обединеното кралство, Италия, Швеция и Естония. Финландия, Украйна и Турция са държавите, в които технологията е с най-значително присъствие съответно с 5, 4 и 3 мултиплекса, като турските мултиплекси са в експериментална фаза. Хубаво е да се спомене и възможността да се доставя „кодиран“ сигнал през DVB-T/DVB-T2, което позволява излъчване и на премиум канали като HBO, като за целта е нужно да се закупи карта за декодиране на сигнала.

Плюсове и минуси на технологията DVB-T/DVB-T2 (DVB-T е съкращение от Digital Video Broadcasting - Terrestrial и се отнася за цифровата ефирна телевизия.):
+ Възможност за приемане с обикновена антена
+ Възможност за излъчване на HD канали
+ Възможност за едновременно излъчване на различни аудио потоци и субтитри
+ Възможност за излъчване на премиум канали
+ Насищане на пазара, като практически всички нови LCD/LED телевизори разполагат с DVB-T тунер
+ Евтини външни устройства както за стари модели телевизори, така и за PC
– Ограничено количество на излъчваните канали в един мултиплекс

DVB-C

Друга технология под шапката на DVB е DVB-C. Това е технология, използвана от кабелните оператори за излъчване на циф­ров сигнал по преносна мрежа от коаксиални кабели. Съществува и версия на стандарта DVB-C2, но на този етап не се използва масово никъде. DVB-C използва сходна технология за енкодиране на картината като DVB-T, като стандартните кодеци са MPEG-2 (стандартът, използван за енкодиране на картината в DVD технологията) и вече споменатият MPEG-4. MPEG-4 осигурява по-добра компресия и е предпочитаната технология, тъй като дава възможност на операторите да включат по-голям брой програми в пакетите си. Хубаво е да се знае, че коаксиалният кабел има определена пропускливост, която, както и при мрежовите кабели, се измерва в мегабити.

Естествено начинът, по който се предават данните, е изключително различен от стандартен мрежов кабел, по който повечето хора получават интернет свързаност в домовете си, но модулирането на честотите е извън предмета на тази статия. Причината да споменем факта, че коаксиалните кабели имат определена пропускливост, е, за да дадем някои насоки на потребителите на тази технология. Предлагането на изключително големи пакети от телевизион­ни програми принципно крие риск за тяхното качество. Евентуалната промяна в качеството може да се измери точно само в специализирана лаборатория,  с каквато ние не разполагаме, но и вие няма да гледате телевизия в „идеални“ условия.  Опитахме да се поставим на мястото на обикновения потребител, търсещ HD съдържание, и посетихме на случаен принцип центрове на двата най-големи кабелни оператора на територията на София – Blizoo и Net1. И двата оперират DVB-C мрежите си с MPEG-4 енкодиране на сигнала. При така импровизираните тестове с канала EurosportHD, Net1 показа преимущество в качеството на картината, сравнимо с това на Megalan Network, които са сред операторите с най-добро качество на HD картината за този канал (но те предават по коренно различна технология). Отново казваме, че много фактори могат да повлияят на това, включително външни смущения на сигнала на мястото на демонстрацията.

От друга страна, всички искаме повече и по-разнообразно съдържание, а що се отнася конкретно до двата кабелни оператора, Blizoo предлага значително по-големи пакети и избор на канали, включително и HD, което безспорно е голямо предимство.  Изборът е ваш, ние можем да помогнем само с малко теория. Независимо дали сте абонирани или не, предлаганите от даден оператор канали се модулират постоянно и са постоянно „в кабела“. Пропускливостта на мрежата е около 65 мегабита при излъчване в стандарт DVB-C, а един HD канал има нужда от между 4 и 8 мегабита, като колкото по-динамични са сцените, толкова повече се повишава нуждата от капацитет. Това е причината понякога да виждате пикселизация например в динамични спортни предавания, а в „нормален“ режим картината, която получавате ежедневно да си остава с отлично качество.

Плюсове и минуси на технологията DVB-C (Digital Video Broadcasting - Cable, или т.нар. кабелна телевизия.):
+ Сходни с тези на DVB-T
+ Шансът, ако телевизорът ви има DVB-T тунер, да има и DVB-C такъв, е голям
– Скъпи външни устройства както за телевизори, така и за PC
– Често операторите превишават възможностите на технологията, като това води до влошено качество на картината, особено при HD каналите

DVB-S/DVB-S2

Третата технология, която ще разгледаме от набора на DVB, е DVB-S/DVB-S2. Това е и технологията, която предизвика най-много скандали в България през последните месеци. DVB-S е технология, която позволява доставянето на дигитален сигнал през сателитен източник. В България има 3 оператора по тази технология – Булсатком, Сателайт-БГ и Виваком. С най-голям пазарен дял е Булсатком, като те са и операторът, който излъчва предимно по технология DVB-S, като имат и DVB-S2 честоти. Другите два оператора – Виваком и Сателайт-БГ, оперират по технология DVB-S2, която е по-новото поколение от двете. Възможностите на DVB-S/DVB-S2 са сходни с тези на предходно описаните две технологии. Съответно технологичното преимущество е на страната на DVB-S2 технологията заради по-високата пропускливост и възможността за доставяне на повече канали или пък доставяне на същото количество канали, но с по-високо качество.

При избора на оператор по тази технология е важно да знаете дали имате добра видимост към сателита, на който съответният доставчик оперира, а именно Хелас Сат за Булсатком, Астра за Satellite-BG и Интелсат за Виваком. Сравнение между качеството на различните доставчици не би било коректно заради разликите в технологиите, по които се доставя сигналът, но преимуществата са на страната на операторите, работещи с DVB-S2. Булсатком например излъчват на различни транспондери (наименование, значещо почти същото като мултиплекс), като един от тях е в DVB-S2 технология, но основните са на DVB-S. Хубавото на DVB-S/S2 технологията е, че лесно може да се увеличи възможността за доставяне на още канали, като просто се активира още един транспондер, като това е процес, който невинаги може да се контролира от операторите, а зависи от технологичните възможности на сателита.

Плюсове и минуси на технологията DVB-S (съкращение от Digital Video Broadcasting - Satellite, а DVB-S2 е второто поколение на базираната на сателити технология):
+ Сходни с технологиите DVB-T/DVB-C
+ Възможността за увеличаване на пропускливостта с добавяне на нов транспондер (при технологична възможност)
+ Можете да приемате сигнала навсякъде където имате видимост към сателита, от който излъчва съответният оператор
– Нуждата от специфично оборудване – антена и приемник
– На пазара има телевизори с вградени DVB-S/DVB-S2 тунери, но не са толкова масови, колкото тези с DVB-T/DVB-C
– Сравнително скъпи външни устройства – приемник както за телевизор, така и за PC
– Метеорологичните условия биха могли да бъдат фактор за приемане на сигнала

 

Други технологии, за които в България се използва наименованието „цифрови“

Друга сериозна технология, на която заслужава да се отдели време, която в България се припознава като „дигитална“, е IPTV. Определението „цифрова“ за подобен род телевизия не е съвсем точно, тъй като това е технология, имаща много по-общо с интернет и начина на разпространение на видео материали в мрежата, отколкото с излъчването на телевизия по стандарт DVB. Можем да разглеждаме IPTV като начин на разпространение на телевизия по мрежови стандарти, по които получаваме и достъп до интернет, като това дава известна свобода на операторите, защото използват една преносна мрежа за интернет достъп и тв разпространение. Мрежовата инфраструктура е по-лесна за поддръжка, а в същото време предоставя значително по-високи възможности. Масова практика е сериозните оператори да използват технология FTB (fiber to building), като трасетата са от 1 гигабит. Това позволява както да се осигури сравнително бърза и много надеждна интернет свързаност на потребителите, така и изключително голяма пропускливост за излъчване на телевизия с много високо качество.

В рамките на София има няколко оператора, които използват IPTV протокол. Основният е Megalan Network/Mtel. Качеството на картината на HD каналите е изключително високо заради възможността за излъчване при висок битрейт – дори 10–20 мегабита за HD канал не биха представлявали проблем. Друг оператор на IPTV е Виваком. Съществува и оператор на име Тивия, който се възползва изцяло от гъвкавостта на IPTV, като това е доставчик на телевизия, който използва няколко различни мрежи на различни интернет доставчици. Ахилесовата пета на IPTV технологията обикновено са крайните потребителски устройства – STB (set-top-box). Пример за това е Мегалан Нетуърк, които използват крайни устройства на ZTE с не особено качествен софтуер.